27 юни (9 юли) 1850	В Сопот, в семейството на търговеца Минчо Вазов и жена му Съба се ражда бъдещият народен поет ИВАН ВАЗОВ.
1857	Започва да учи в сопотското взаимно и класно училище. Към 14-годишна възраст прави първите си поетични опити
1865	Учи в Калофер при бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. Става негов помощник – подидаскал.
1866	Учи в пловдивското централно българско училище, където с голямо усърдие изучава френски език и започва да чете в оригинал френски поети.
1867	Изпратен от баща си в Румъния да учи търговия, Вазов избягва от чичовата си кантора при българските хъшове в Браила. Там се запознава с Христо Ботев и публикува в емигрантския печат стихотворения с патриотично-просветителски характер.
1872	Връща се в поробена България. Учителства, работи като преводач на френски инженери.
1876	Емигрира в Румъния. Издава първата си стихосбирка „Пряпорец и гусла”.
1877	С руските освободители се завръща в България.
1880 – 1886	След различни перипетии и различни занятия живее в Пловдив. Това е най-богатият творчески период на живота му. Тук са написани „Немили-недраги”, „Чичовци”, „Епопея на забравените” и много други.
1887	Принуден от гоненията срещу русофилите, емигрира през Цариград в Русия. Тук пише романа „Под игото”.
от 1889	Живее в София. Твори в почти всички литературни жанрове, прави преводи на чужда литература.
1895	Тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност.
1896	Награден е с медал за наука и изкуство (златен).
1897 – 1899	Министър на народната просвета.
1920	Тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет
22 септември 1921	Умира в София, оплакан от цяла България.