В тази прекрасна юлска сутрин училището се сбогува със своите седмокласници. След седем вълнуващи години бъдещите гимназисти прекрачиха за последен път прага на родното училище. Горди от постигнатите успехи и щастливи, че започват нов етап от живота си, изпълнен с предизвикателства, изненади и приятелства.
На тържеството седмокласниците получиха своите свидетелства за основно образование и обещаха да продължат увеерено по пътя на знанието, да бъдат смели, непоколебими и решителни.
С огромно вълнение учениците рецитираха на български и английски език стихотворението на Уолтър Уинтъл, преведено от патрона на училището Иван Вазов – „Аз мога“.
Ако мислиш „сразен съм“, сразен си.
Ако мислиш „не смея“, не смееш.
Ако казваш „бих искал“, но мислиш „не мога“
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че гуубиш, „загубен си“
Ще ти каже светът без упойка –
Успехът се крие в твоята воля
И е в умствената твоя настройка.
Ако мислиш „назад съм“, назад си,
Който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният, нито най-бързият
Обезателно грабват залога,
Но човекът печелещ играта
Е тоз, който мисли „аз мога“
На добър час скъпи наши ученици!
